Първи стъпки
1914-1919

Идеята за създаването на отбора датира от 1911, когато група ученици в района на улиците Витошка, Скобелев и Патриарх Евтимий се събират и играят футбол за удоволствие. В началото новият не официално регистриран клуб получава името "Шестия клуб" тъй като вече има създадени пет други - "Футбол клуб", "Клуб футбол", "Ботев", "Раковски" и "Развитие". Плановете за регистрацията на клуба се провалят заради започналите по това време Балканска и Междусъюзническа война. Все пак на 24-ти май 1914 мечтата на младежите е осъществена - създаден е Спортен футболен клуб "Левски" Учредителното събрание се състояло в местността "Могилката. На това събрание Борис Василев-Боркиша дава предложение за името на клуба - "Левски" което е прието единодушно. Управлението на клуба е двустепенно - ръководство и контролна комисиа. В първото ръководство на клуба влизат Владимир Георгиев(председател),Георги Манолев(подпредседател), Крум Динков(секретар), Борис Василев Боркиша(касиер), Атанас Янков и Стефан Тошков(членове) и Костадин Манолов(домакин). В контролната комисия са избрани Крум Траянов, Зафир Арабашев и Любомир Чавдаров. В състава на първия тим на "Левски" се състезават всички момчета избрани в ръководството на отбора.

Цветовете на отбора първоначално са червено-жълти райета(фланелки) и черни гащета. Екипите са закупени от съседна Румъния и са официални екипи на "Левски" до 1920 година. В началото отборът не е имал собствено игрище, а е провеждал заниманията си върху мястото на създаването на отбора - Могилката(терен с размери 80 на 40 метра в района на днешния НДК). През 1919 година отборът тренира на плаца VI Софийски полк(днес бул. Патриарх Евтимий и бул. Витоша). В периода 1914-1921, поради липсата на организация на футболните клубове в България, първенство или състезания не се провеждат, а клубовете сами организират мачове помежду си. Въпреки оскъдните източници, от клубния дневник по онова време е ясно че първият мач на "Левски" е изигран през лятото на 1914 на игрище "Славия" и е срещу резервния отбор на "ФК-13". Мачът завършва с победа 1:0 на "ФК-13". Пак според този дневник първия мач от най-старото столично дерби "Левски"-"Славия" е изигран на първи април 1915. а "Славия" побеждава 1:0.

Двайсетте
1920-1929

През 1921 се организира Софийска Спортна Лига(ССЛ), като СФК "Левски" е съучредител на лигата и се състезава с нови екипи - сини фланелки и бели гащета. Отборите в лигата са 10, но на практика отборът "България" не изиграва нито един мач и съответно има 9 служебни загуби. Първият шампионатен мач на "Левски" се състои на 18.09.1921 и е срещу "Атлетик"-София. Победа с 3:1. Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на 4 от отборите("Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа"), заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на "Славия" и "Атлетик". Следващия сезон,1922-1923, заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори плюс "Жаботински" формират отделна лига - Софийски спортен съюз(ССС), като "Левски" печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига, ССЛ, победител е "Славия". През септември 1923 двете организации се помиряват и решават да определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Мачът "Левски"-"Славия" се състои на 23.09.1923, а "Левски" побеждава драматично с 3:2. Държавно първенство все още не се играе. Следват две години, в които "Левски" е безапелационен първенец на Софийската спортна федерация(обединението на ССЛ и ССС), и като представител на Софийската в държавното първенство, създадено 1924, достига финал през 1925, който губи от Владислав(Вн) с 2:0. През следващите 3 години "Славия" печели софийската титла и представя ССДФ в държавното първенство. През 1929 "Левски" отново достига финал на държавното първенство, след като е спечелил СОСО(наследник на ССФ), но пак губи, този път от Ботев(Пд) с 1:0. Интересен факт за този период от историята на отбора е че "Левски" е първият клуб, който осигурява социално играчите си. Това става след като през 1929 година 12 футболисти на "Левски" проявяват финансови и социални претенции, при което са извадени от отбора и не играят в пролетния дял на софийското и финалната фаза на държавното първенство. След продължителни преговори през лятото на 1929 се стига до компромис. Ръководството на "Левски" застрахова 19 свои футболисти срещу инциденти по време на мач или тренировки. По това реме "Левски" изиграва и първите си международни мачове - загуба 0:1 от Галиполи(Истамбул) и победа над Кубан(Истамбул) с 6:0. През 20-те години изявен голмайстор за сините е Ас. Пешев.

През 20-те години на 20 век(1922 година) се изработва и първата значка на клуба, която е по проект на Минчо Качулев. През това деситилетие "Левски" се сдобива и спървия си марш. Той е по текст на Д. Симидов и музика на Христо Маников и е създаден през 1924 година. Ето и текста:

Хип, хип - ура, ура!
В очите ни победно гледа
на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип ура!
С кого се ние не сразихме
и кой от нас не беше пръв.
Ний с устрем всъде победихме,
че спорта е във наш'та кръв.
О, винаги успех и слава
ни носи вихрения мач
и задоволство засиява над нас
при нас вечерния здрач,
да ни светло гледа на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип ура!

Тридесетте
1930-1939

През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932-1933, когато сините печелят СОСО(столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС 23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев(Враца) с 6:0, Борислав(Кюстендил) с 9:1, Ботев(Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол(Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Ас. Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936-1937, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК 13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмоайстора на отбора Г. Андрейчев.
Следващия сезон, 1937-1938 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място.
За историята на "Левски" в периода 1930-1939 е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 година в Източна Прусия(Германия), Прибалтика и Полша. По това време(1938 година) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!

Четиридесетте
1940-1949

В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 година, като на финала на държавното първенство побеждава в два мача "Македония"(Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб"(Пд) с 3:1.
През есента на 1944 се извършва реорганизация на спортните клубове от новата ОФ власт под диктовката на компартията. Сменени са всички ръководители на клубовете. Изключениса редица играчи и треньори. Някои дори са ликвидирани без съд и присъда(от "Левски" това са Р. Мазников, К. Цветков и К. Жеков). Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб"(ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949, когато победата е постигната след 3 мача(общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
След дубъла през 1949 година ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 името на отбора е върнато.

Петдесетте
1950-1959

През 49 година държавното ни първенство е преобразувано в "А" РФГ, като от сезона 1950 се играе по схемата "пролет-есен"(по съветски образец). Първия сезон под тази схема "Левски" печели златните медали пред отборите на "Славия" и "Академик"(София) и Купата на съветската армия. Следващия успех в историята на "Левски" е записан със спечелването на титлата през 1953. Следва голям период 11 години без краен успех в държавното първенство, както и 9 поредни титли на ЦСКА, не без помощта на "народната власт". В същото време "Левски" е господар в турнира "Купа на съветската армия" като триумфира с нея през 1956, 1957 и 1959. През 1958 шампионатът на България се връща в системата "есен-пролет".

Шейсетте
1960-1969

60-те години са белязани както от стабилното представяне на "Левски" във вътрешното първенство на страната и първите успехи на международна сцена в Европейските клубни турнири, така и от магията на легендарната 9-ка на "Левски" и националния отбор - Георги Апарухов-Гунди. С него, Г. Соколов и Сашо Костов в състава си "Левски" печели титлата през 1965 и 1968, а взема Купата на съветската армия през 1967. През 1968 е постигната и култовата победа над вечния съперник ЦСКА с 7:2, която завинаги е влезнала във фолклора на синята агитка.
Левски изиграва и първите си мачове в Купата на европейските шампиони, като при дебюта си пред собствена публика постига впечатляващ успех с 6:0 над шведския Юргорден, а в следващия кръг затруднява максимално европейския шампион "Бенкфика". Резултатите от двата мача са равен 2:2 като домакин и 3:2 като гост. Следващия сезон "Левски" играе в Купата на носители на купи, като изиграва успешен домакински мач срещу великият Милан - 1:1. Ново преименуване и обединяване на клубове в България започва през 1968 година. Този път обявената от ЦК на БКП цел е да се създадат по-силни спортни структури, които да издигнат нашия спорт на европейско и световно равнище. "Левски" е обединен с клуба на МВР "Спартак" и получава името "Левски-Спартак", което се запазва до 1985.

Седемдесетте
1970-1979

Началото на 70-те години е белязано от последната титла на Георги Апарухов - Гунди с "Левски" през 1970 и страгичната кончина на синята деветка и привлечения година по-рано, магьосник с топката Никола Котков. Трагедията се случва при катастрофа в прохода Витиня на 30.6.1971 при пътуване на двете легенди в българския футбол от София към Враца, за юбилеен мач на врачанския Ботев. След този инцидент обезкървения "Левски" 3 години не успява да завоюва титла, а единственият по-сериозен успех на отбора са спечелените Купи на съветската армия през 1972. Следващия голям успех на отбора е от 1974 когато шампионската титла отново поема към синия клуб!
През 1977 Левски достига 1/4-финал за КНК като отстранява Боависта и побеждава Атлетико Мадрид. Кирил Мановол става голмайстор на турнира с 13 гола. Тои продължава да държи и рекорда за най-много голове в един мач - 6 срещу Рейпас(Лахти). В този отбор на Левски се изявяват редица легенди - освен Манолов са играли Павел Панов, Емил Спасов, Тодор Барзов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Иван Тишански, Георги Цветков... Фамозно нападение!
Същата година отборът става и шампион и носител на купата на България след завръщането на ветерана треньор Васил Спасов. След сезона обаче той се пенсионира, Панов чупи крак, Ивков и Спасов също се контузват, Манолов бива изгонен от футбола от БКП. Отбора печели срещу основните си конкуренти, но губи лесно точки от слабаци и логично остава трети. През 1979 обаче, амбициозния млад треньор Вуцов намира заместника на Манолов в лицето на 20-годишния Руси Гочев, станал голмайстор на отбора. Легендарния десен бек Пламен Николов също се присъединява към отбора. Със завръщането на Панов ударната мощ на отбора отново е недостижима в България.

Осемдесетте
1980-1989

80-те години не започват добре за синия тим въпреки отстраняването в евротурнирите на Динамо Киев през 1980 - трето място през 1980 и втори места през 1981, 1982 и 1983 в първенството на България. За сметка на това през средата и в края на десетилетието "Левски" с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи - шампион през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския гранд Щутгарт в Европейските турнири 2 години поред - 1983 и 1984. През 80-те години "Левски" продължава традицията да се представя добре в турнира за Купата на България(наследник на Купата на съветската армия) - печели я през 1982, 1984 и 1986 след победи съответно с разгомното 4:0 над ЦСКА, над Ботев(Пд) с 1:0 и отново над ЦСКА с 2:1.
През 1985 година следва ново преименуване на клуба от ЦК на БКП. След финалния мач за Купата на България между "Левски-Спартак" и ЦСКА, преминал при много груба игра и безобразно съдийство на Ахмед Яшаров, двата отбора са разформировани и преименувани. "Левски" получава името "Витоша", с което отборът достига до 1/4-финал в КНК през 1986.

Деведесетте
1990-1999

90-те години на 20 век са едно от най-успешните десетилетия в Историята на Левски. Синият тим печели 5 купи на страната - 1991, 1992, 1994, 1998 и 1999, като две от тях са постигнати с разгромни резултати във финалните мачове - през 1992 над Пирин (Благоевград) с 5:0 и през 1998 година отново 5:0 над ЦСКА, който по това време празнува 50-тата си годишнина. Така се затвърждава традициата на всеки кръгъл юбилей армейците да получават специален подарък от футболистите на Левски.
В същото време Левски печели и 3 шампионски титли на страната - 1993,1994 и 1995, като особено впечатляваща е последната от тях, когато сините лъвове, с звездите от САЩ '94, Златко Янков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Цанко Цветанов, Наско Сираков и Емил Кременлиев в състава си, буквално разбиват основните конкуренти за титлата. Локомотив(София), ЦСКА, Ботев(Пловдив) усещат силата на синята лавина и губят съответно с8:0, 7:1 и 6:1. По този начин магическото число 7 се отвърждава в песните на синята агитка, а тези резултати не оставят поле за съмнение относно името на шампиона. След този сезон основните футболисти на Левски са продадени зад граница, а нови качествени попълнения не са закупени. Следва година на интриги във и извън отбора, в която "Славия" става шампион, а президента на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена по време на финалния мач за Купата на България, заради несъгласие с поредица съдийски отсъждания. Присъдена е служебна загуба 4:0 на отбора от Герена.
През последното десетилетие на 20 век Левски постига няколко срамни загуби на европейска сцена от слаби отбори, но също така и паметна победа с 2:1 над Глазгоу Рейнджърс в София през 1994 с гол на Н. Тодоров-Кайзера в последната секунда на мача и е на крачка от това да бъде първия български отбор, класирал се за новосформираната Шампионска Лига.

Новото хилядолетие
2000-2009

Левски започва новото хилядолетие по шампионски. Не закъсняват и трите поредни титли, гарнирани с два дубъла на домашната сцена. Идването на специалиста Люпко Петрович дава нова визия на тима, който само в продължение на две години променя изцяло облика си, играейки важна роля не само в българския футбол, но вече и на европейската сцена.

Безспорно голямото синьо завръщане е класическата победа срещу хърватския гранд Хайдук (Сплит) пред препълнените трибуни на стадион "Георги Аспарухов". Сините запалянковци започват да мечтаят за нови победи, но срещата с големия Ювентус, завършила 1:3, ги връща бързо-бързо на земята. Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. В тима се налагат имена като Димитър Иванков, Георги Иванов, Александър Александров, Серж Йофу, Станимир Стоилов и Асен Николов.

На два пъти съдбата обръща гръб на сините в борбата за влизане в европейската Шампионска лига, пращайки срещу Левски турските Бешикташ и Галатасарай.

От Истанбул започва и голямото завръщане на сините фенове по европейските терени. Поради обясними причини повечето от тях не можеха да пътуват зад граница, но след падането на комунистическия режим привържениците на Леавски могат да подкрепят своите любимци навсякъде в Европа и света.

За трета поредна година само гол не стига на Левски да прескочи квалификациите за влизане в Шампионската лига, като този път препятствието е реномираният бивш носител на Купата на носителите на национални купи Динамо (Киев). Все пак през тези години сините изиграват доста важни и престижни мачове срещу Брьондби от Дания, Щурм (Грац), Славия (Прага), Челси и Ливърпул от Англия.

След Петрович на кормилото на тима се появява за кратко Димитър Димитров-Херо, под чието ръководство тимът печели нова титла и купа на страната. За броени месеци на “Герена” акостира и Владимир Федотов, за да се появи след него отново Люпко Петрович. И както може да се очаква, титлата отново е синя. В отбора се утвърждават Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Илиан Стоянов, Миодраг Пантелич, Саша Симонович, Георги Чиликов, Георги Петков.

Честите смени на треньорите - Люпко, Херо, Федотов, Георги Тодоров, Абрамчик, Муслин и Георги Василев, не дават положителни резултати и най-големите успехи в този период са една титла и две национални купи.

През 2004 г. ръководството на тима реши да въведе редица промени. В Левски се върна като старши треньор бившият футболист на сините Станимир Стоилов. Бяха освободени редица опитни играчи, други - продадени, а на тяхно място дойдоха младите таланти от школата на клуба - Домовчийски, Ники Михайлов, Лъчо Балтанов, Живко Миланов, Ники Димитров, Мариян Огнянов, екзотичните перли Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе, французинът Седрик Бардон и хърватският бранител Игор Томашич. В отбора се завърнаха блудният син Христо Йовов и неостаряващият Даниел Боримиров и като че ли оттам започна всичко хубаво. Защо ли? Попитайте Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе, те знаят най-добре. За пети път в историята на клуба левскарите стигат до четвъртфинал в евротурнир, а сините фенове заляха Стария континент. При този исторически поход в Европа спечелването на титлата през 2006 г. в България бе най-нормалното нещо, което можеше да се случи в дните преди световното първенство в Германия.

2001 г.                                                                                                   2002 г.                                                                                                   2003 г.

2004 г.                                                                                                   2005 г.                                                                                                   2006 г.

2007 г.                                                                                                   2008 г.                                                                                                   2009 г.  

Купа "Улпия Сердика"
1926-1932

През лятото на 1926 г. Столична софийска община подарява една художествено изработена купа на Софийска спортна федерация (ССФ) с пожелание за нея ежегодно да се състезават футболните клубове от града.
Купата е наречена “Улпия Сердика”, т.е. на името, което градът е получил по време на римския император Улпий Траян (98-117 г. от н.е.). Именно в този период за първи път градът от обикновено тракийско селище се превръща в главен град на римската провинция Вътрешна Дакия с автономно управление, градски съвет и свое народно събрание. Това е всъщност началото на превръщането на днешна София в общопризнат център на Балканския полуостров. В първия турнир, организиран през есента на 1926 г., участват само шестте клуба от I-ва Софийска футболна дивизия. Това са Левски, Славия, ФК 13, АС 23, Спортклуб и Шипка. Както се и очаква, до финала стигат двата фаворита Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври с.г. на игрище “Юнак”. След по-добра игра през първото полувреме “белите” повеждат с 1:0. Второто полувреме е на Левски и с два гола на Ас.Пешев и К.Мазников “сините” стават първият носител на Купата. Тимът на победителите е в следния състав: П.Иванов, Ас.Христов, С.Янков, Г.Матеев, Ив.Радоев, К.Ефремов, Н.Петру
нов, Н.Лозанов, Ас.Пешев, К.Мазников и Ас.Панчев.
Във втория турнир се включват и тимовете от новообразуваната II-ра Софийска дивизия. Така броят на участниците нараства на 12 тима. Той започва през лятото на 1927 г. и се проточва неимоверно дълго чак до пролетта на 1928 г. Фаворитите Левски и Славия отново нямат проблеми да стигнат до заключителния мач. Левски леко отстранява Сердика с 5:0 и Борислав с 3:1, а Славия първо се справя със Спортклуб с 3:1, а сетне и с България с 4:1. За съжаление финален мач не се играе. Причината е протестът на Левски, че във втория мач Славия използва нередовен състезател. Става дума за вратаря на Сердика Н.Спиров, който няма състезателни права при “белите”. Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че “турнирът не е официално състезание”. Това е повече от смешно, тъй като турнирът се администрира именно от ССФ, а в него никой друг клуб не използва състезатели без редовни права. Споровете не довеждат до решение на казуса и финалът не се играе. Така II-рия турнир остава без победител.
Третият турнир, който се играе през 1930 г., събира 14 участника. Този път жребият е дирижиран и в първия кръг клубовете от I-ва дивизия не се срещат помежду си. Левскарите побеждават с лекота в първия кръг втородивизионния Ботев-Гладстон 30 с 5:0, а във втория Раковски с 3:0. Но в третия кръг по волята на жребия срещат фаворита Славия. Въпреки че мачът е на игрище “Славия” до Руски паметник, “сините” се налагат след голяма борба с 3:2 след голове на М.Лозанов, Н.Николов и Ас.Пешев и така отиват на финала.
Другият финалист е ФК 13, който последователно отстранява АС 23 и Шипка. Финалният мач се играе на 20 април 1930 г. на игрище “Юнак” под ръководството на съдията Т.Атанасов. Левски играе в състав: Вл.Ватев, С.Янков, Н.Николов, Н.Лозанов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев. След два гола на лявото крило Ас.Панчев левскарите побеждават с 2:0 и за втори път печелят купата.
Четвъртият турнир през 1931 г. е още по-масов. В него се включват дори някои клубове от III-та Софийска дивизия (Свобода, Владислав, Хоментмен) и числото на участниците достига 16 тима. Ходът на борбата от предната година се повтаря, като до финала отново стигат Левски и ФК 13. “Сините” последователно се налагат над Раковски - 6:2, Свобода - 4:1, Шипка - 5:0, а ФК 13 над Хоментмен - 13:0, Спортклуб - 1:0 и АС 23 - 3:2. Куриозът на този турнир е победата на Шипка над Славия с 5:1 във втория кръг.
Финалният мач на 4 август 1931 г. е на игрище “Славия” при съдия Н.Досев и носи за трети път Купата на Левски, който побеждава убедително с 4:1. Съставът на победителите е: Р.Мазников, Ал.Христов, С.Янков, Ас.Димитров, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.ПешеВ, Ас.Панчев. Головете отбелязват: К.Жеков, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев.
Новата победа на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Съгласно регламента на турнира клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.
Независимо от това V-тия турнир през 1932 г. отново събира 16 участници. Той показва силните амбиции на двата водещи столични клуба Левски и Славия. Левскарите се стремят към нова победа, която би била четвърта в турнира и трета по ред, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. “Белите” пък от своя страна неистово желаят да победят, тъй като вече пет години купата им убягва. Този път организацията от страна на ССО е по-стегната и всички мачове се изиграват в течение само на месец май. Левски последователно побеждава Вихър-Требич със 7:0, ФК 13 след 2:2 и в преиграването 4:2 и Шипка с 2:1 след продължения. Пътят на Славия е по-лек - 2:0 срещу Изгрев, 8:0 срещу Борислав и 1:0 срещу АС 23.
Финалът на 22 май се играе на игрище “Юнак”, а съдия е най-добрият арбитър по това време Ив.Батанджиев. С гол на Ас.Пенчев през второто полувреме Левски пак побеждава с 1:0. Съставът на победителите е Р.Мазников, С.Янков, Н.Николов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев, Ас.Панчев.
Но финалът има продължение. ССО обявява при награждаването, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Това неочаквано решение е посрещнато подобаващо от ръководството на Левски. Неговият председател д-р П.Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че Левски повече няма да играе в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент. Така клубът, който в петте поредни турнира не познава загуба и спечелва 16 победи и прави само един равен мач (през 1932 г. с ФК 13), като постига 63 гола срещу 14 на своите противници, преустановява завинаги участието си в това много популярно за това време състезание.
След 1932 г. турнирът има още издания. За съжаление някои от тях не завършват, а постепенно и интересът към него намалява. Дори в последните турнири не участват изобщо клубове от I-ва Софийска дивизия. Ето впрочем победителите в тях: VI турнир 1933 г.- АС 23; VII турнир 1934 г. - Славия ; VIII турнир 1935 г. - Ботев; IX турнир 1937 г. - Шипка; Х турнир 1939 г. - не завършва; XI турнир 1941 г. - Шипка; XII турнир 1942 г. - Княз Кирил.
Послеслов: Понастоящем купата “Улпия Сердика” след дълги митарства се съхранява там, където й е мястото - в музея на Левски на стадион “Георги Аспарухов”.